Какво е музикална темперация и интонационен строй и какви видове има

В диатоничната система в рамките на една октава си служим с 12 тона /полутона/, като 7 от тях са основни. Те съставят съответно 12 прости интервала - октава, квинта, кварта; малки и големи терци, сексти, секунди и септими; и тритонус. На теория ако непрекъснато изпълняваме паредни квинти, то след 12 поредни еднакви интервала ще сме изредили всичките тонове, които се съдържат в октавата и 13-тият тон трябва да бъде повторение на първия, от който сме започнали, като пренебрегнем преминаването през няколко октави. Или 12 поредни квинти ще стигнат същия тон, който правят 7 поредни октави. В действителност дванадесетте квинти стигат до тон, който е малко по-висок от октавата на началния - с една четвърт от полутона. Тази разлика се нарича кома, по-точно Питагорова или Диатонична кома. Тя е много малка, но се чува и не може да бъде пренебрегната. Заради тази кома е невъзможно да се настрои който и да е клавишен инструмент, защото ако настроим добре 11 квинти, при 12-тата точното повторение на началния тон ще прозвучи по-ниско отколкото трябва, за да бъде последната квинта добра. Така тази квинта ще звучи много "тясна". За да се избегне това несъответствие се налага някои или всички интервали да звучат не абсолютно точно, а леко коригирани така, че да звучат приемливо, но да компенсират малко по малко разликата - комата, и цикълът от всички тонове и интервали да се затвори точно в една чиста октава. Това коригиране се нарича "темпериране" /настройване, напасване, нагаждане/. Понятието "темперация" се отнася по принцип за клавишните, тъй като те имат предварително настроени непроменливи тонове за всеки клавиш. Щрайховите, вокалът и тромбонът могат да интонират свободно, а във времената до края на 18-ти век практически всички неклавишни инструменти са позволявали поне малко интонационни отклонения, така че само клавишните са изисквали строго предварително темпериране на тоновата система. За да могат, обаче, всички да свирят заедно в единна интонационна система, то и неклавишните са спазвали някаква система на темпериране и тези системи са наричани още интонационни строеве. Натиснете по-долу "Прочетете още" за да видите другата част от статията:

Темперациите се делят на три основни вида: равномерни, неравномерни и чисти интонации. 

• Равномерните темперации са изкуствени, изчислявани математически или практикувани чрез интуитивно, слухово усреднявани интервали. 
• Неравномерните темперации са много по-естествени, те имат някои естествени, чисти и много хармонични интервали и същевраменно няколко значително по-лоши или дори неизползваеми. 
• В някои случаи, вероятно в епохата на ранния Ренесанс, соловите и хорови вокали са изпълнявани с чисти интервали, навсякъде където е възможно, а останалите, фалшиво звучащи интервали, не се използват в композиторската и музикалната практика. Този модел на интониране, а също така и теоретичните разработки на системи с възможно повече чисти интервали се наричат чиста интонация. Подобен маниер на изпълнение имат и така наречените "бръснарски хорове" в Англия и Щатите. 

Първите два вида са използваните в музикалната практика. Чистите интонации в повечето случаи са теоретични, защото се отнасят до изследването на точните акустично-хармонични интервали. 

За горните основни видове темперации ще поговорим в отделна кратка статия.

В практиката темперациите се разделят по-обстойно и прецизно, от гледна точка на теоретичните и естетическите характеристики. Това създава удобство за практическото им използване при композиране, музициране и избор на вида музикални инструменти. Тези класификации ще се разгледат в друга статия.
От практическа и систематична гледна точка темперациите или интонациите се делят на следните модели:

• Питагорова система
• Равномерни темперации
• Среднотонови темперации
• Неравномерни "добри" темперации
• Чисти интонации

1. Питагоровата система представлява най-просто изграждане на чисти квинти нагоре от един начален тон /в оригинал се предполага - тонът фа/. Така имаме 11 чисти квинти, като последната 12-та остава много тясна /предполагаемо първоначално сиb - фа# и практически неизползваема. В тази система големите терци са много широки, звучат твърдо, дори малко извън границата на приемливото. Все пак едно питагорово съзвучие е допустимо с хармоничното му звучене на чистата квинта.
2. С изключение на познатата ни 12-тонова темперация, останалите равномерни темперации са многотонови, т.е. октавата е разделена на повече от 12 равномерни стъпки. По този начин проблемът с комата изчезва и  от всеки тон могат да се построят едновременно добри интервали - и квинти, и големи терци и малки терци. Всеки тези видове, разбира се е в различна степен приближен до чистия интервал. В този случай многотоновите равномерни системи имат различни тонове за диезните и за бемолните алтерации. Това се нарича "енхармонизъм" и енхармоничният интервал между  фа#  и солb, например зависи от големината на равномерните стъпки. Всред най-известните и практикувани равномерни тамперации са 19-тоновата, 31-тоновата, 55-тоновата темперации.
3.